България и Латвия са отчели най-сериозния демографски спад по отношение на естествения прираст в целия Европейски съюз през 2025 година. И в двете държави коефициентът достига минус 7,7 на 1000 души население — ясен контраст на фона на общото леко увеличение на населението в Съюза.
Според обобщените данни в 21 държави членки смъртните случаи изпреварват ражданията. За България тенденцията на намаляване и застаряване на населението се запазва устойчиво.
По-малко раждания, повече възрастни
В края на 2025 г. населението на България възлиза на 6 423 207 души, което представлява спад с малко над 14 хиляди души спрямо предходната година. Основният двигател на това свиване е отрицателният естествен прираст, който е стопил населението с 49 238 души.
Ключовите показатели очертават задълбочаващ се дисбаланс между поколенията:
Раждаемост: През 2025 г. в страната са регистрирани 50 496 родени деца (99,5% живородени). Спрямо година по-рано броят на живородените намалява с 3187 деца — спад от 6,0%.
Възрастова структура: Хората на 65 и повече години вече съставляват 24,3% от всички жители на страната, докато делът на децата до 15-годишна възраст е едва 13,9%.
Миграцията омекотява демографския срив
Спадът на населението у нас не е още по-драстичен единствено благодарение на положителния механичен прираст, който през 2025 г. достига плюс 35 085 души. Общо 44 640 души са избрали да сменят местоживеенето си от чужбина към България, докато 9555 са напуснали страната.
Най-голям дял сред пристигащите у нас заемат гражданите от Турция (25,1%), следвани от тези от Украйна (18,5%) и Германия (9,1%).
На регионално ниво миграционните процеси прекрояват картата на страната неравномерно. Най-силно привличане на нови жители отчитат областите Кърджали (26,5‰), Бургас (13,1‰) и Варна (12,4‰). На противоположния полюс е област Смолян, която регистрира най-голямо обезлюдяване в резултат на отрицателен механичен прираст (минус 5,7‰).

إرسال تعليق